Здравейте,
Преди месец направих аборт и сега съжалявам жестоко, но уви връщане назад няма. Достатъчно зле се чувствам, така че, ако някой е решил да ме критикува, по-добре да ми го спести. Трудно ми е да живея с тази мисъл и усещам как изпадам в депресия. Дори отношенията с човека до мен се променят или поне аз така мисля, ако има някой, който е преживял или преживява нещо подобно, да ми даде съвет как се е справил с болката…
Толкова съм объркана сега, толкова ми е криво, тези хормони ме побъркаха, омръзна ми да плача, трябва да се стегна поне заради приятеля ми. Само го тормозя и той в чудо се видя. Но ще се стегна заради него!!! За съжаление по цял ден съм сама и ми минават какви ли не мисли, но като че ли се напоследък се чувствам малко по-добре, а и той милия много се старае, прави се на шут само и само да ме развесели и вече взехме да излизаме и така, благодаря за съвета права си просто е трудно да го приложиш на практика в кофти момент.
Нещата се случиха така: След като видях втората чертичка избухнах в сълзи. Имах чувството, че не се случва на мен. Толкова се изплаших. Та аз котката си не мога да гледам, какво остава за дете. Стреснах се, че живота ми се преобръща. Преди това винаги сме си казвали, че като си го направим ще си го гледаме, обаче, вярвайте ми като ти дойде на главата и не знаеш какво е най-добре. Как да постъпиш?! Приятелят ми го искаше, но каза, че се съобразява с мен тъй като съм по-малка, а и нали това е решение и на двамата и аз започнах: – Ама аз сега уча, финансово не сме добре… Не, че не можем да го отгледаме, но не съм си се представяла бременна на сватбата… Абе, въобще както си беше всичко ОК и изведнъж едно бебе. Колко глупаво съм мислила, нали??? А толкова пъти се разколебавах и не стигах до никъде. Толкова жени се молят за това, а аз какво правех? Не намирах изход и не ми се живееше. Сега се чудя как съм разсъждавала. Колко объркана съм била, че да взема такова решение?! Сега е много по-тежко.
Сериозно се бях замислила да ходя на психолог, защото това се отрази доста върху отношенията ми с хората и особено с човека до мен. Доста е преживял, а сега и за мен да се притеснява…
Споделено във форум от Марая
/Текстът е редактиран за грешки и за последователност./
Източник: mamaibebe.com
Адрес: http://www.mamaibebe.com/forums/viewtopic.php?f=27&t=16420
