Миналият месец европейските министри разочароваха организациите, подкрепящи аборта, като отрекоха, че той е човешко право. Те се позоваха на липсата на единодушие в Европа.
Четиридесет и седем европейски министри не можаха да отговорят на два директни въпроса относно аборта. Те представляват всяка от 47-те нации от Европейския съвет, главната европейска институция за човешки права.
Трябва ли съветът да насърчава аборта? Абортът човешко право ли е според Европейската Конвенция за Човешките Права?
Лидерът на центристката политическа коалиция на съвета, Лука Волонте, постави въпросите пред Комитета на министрите, най-висшият орган на съвета на Европа. Министрите не успяха да достигнат необходимото единодушие, въпреки че от тях се изисква да отговарят на въпроси, зададени от Парламентарното събрание, където Волонте е член.
Според Грегор Пупник, адвокат, който следи работата на съвета, невъзможността да се отговори е „рядко срещана”. Той е публикувал статия в ирландско списание, в която показва как „Европейският договор за човешките права” не постановява право на аборт.
По време на закритите дебати на министрите циркулираха негативни реакции към въпросите на Волонте, свързани с юриспруденцията на Европейския съд за човешки права. Съдът заяви на всеослушание, че не са допустими абсолютни забрани за аборта. Негативните отзиви не доведоха до единодушие сред министрите.
Министрите, подобно на разочарованите групи, които искат да смекчат ролята на суверенните държави при развитието и прилагането на международното право, още се наричат транснационалисти.
До скоро беше обичайно да се съобразяваме с мненията на Европейския съд при отговаряне на въпроси. Сега държавите изтъкват, че мненията на Европейския съд са обвързващи в отделните случаи, които той присъжда и нямат прецедентна стойност. Наскоро дори държавите, които се смятат за либерални по отношение на социалните въпроси, като Обединеното Кралство, отхвърлят влиянието на съда.
Изглежда министрите имат голямо желание да запазят традиционната роля на държавите при тълкуването на международното право. Според международното право, отделните суверенни държави са главните интерпретатори на изграждането на международни споразумения. Международните съдилища, като Европейския съд по правата на човека, единствено имат право да разясняват договори, ако държавите се подчинят на тяхната власт.
Пупник е забелязал, че държавите са изтощени от опитите на либералните западни елити да наложат техния дневен ред на цяла Европа и навсякъде другаде чрез международни съдилища и други институции.
Наскоро членове на Европейския парламент настояха президентът Обама да пренебрегне държавния закон и да финансира международните аборти в регионите, разкъсвани от война. Миналата година европейската организация Dignity Watch пусна доклад, в който се разглежда подробно как Европейският съюз финансира аборта чрез помощи за развитие.
Често социалният дневен ред на тези институции може да причини политически смут. Заради изискването на Европейския съд Ирландия да узакони аборта, наскоро там бе настанала суматоха.
Конкретно, абортът е противоречива тема във всички случаи, дори когато е законен. Политическите лидери избягват всякакви дебати относно абортите в държавата, а когато въпроса се постави по време на междуправителствени преговори, дипломатите правят всичко възможно, за да избегнат всяко явно намекване за аборт.
В повечето европейски държави абортът може да се извърши само в ранните етапи на бременността, за да се осигури благополучието на бъдещите майки. Обикновено това се нарича „терапевтичен аборт”, за да се избегне предположението, че е приемлив изискуемия аборт.
Бележка на LifeNews.com: Юрист-докторът Стефано Дженарини и Доктора по Философия Сюзън Йошихара пишат статии за Института за католическото семейство и човешките права. Първоначално тази статия се появи във факсовата публикация на групата Избор за живот в петък и се ползва с разрешение.
Автор: Стефано Дженарини | Страсбург, Франция
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2013/08/01/european-ministers-dont-agree-abortion-is-a-human-right/
Превод: Антония Мирославова за Сдружение “Избор за живот”