„Те бяха призвани да бъдат негови родители, а аз просто бях благословен да съм част от това.” Това са емоционалните вълнения, споделени от един баща по време на банкет на организацията Семейни услуги „Нов Живот” – Св. Павел и Рочестър, Минесота през октомври.
Когато за пръв път гледах видео записи на истории за осиновявания, заедно с останалите присъстващи, и после по-късно имах възможността да говоря с този биологичен баща, бях поразена от простичката му, но задълбочена преценка, при изготвяне на план заедно с биологичната майка за осиновяване на сина му. Сега, когато след време вече беше духовен служител, този биологичен родител беше благословен да познава своя син и благословен да сподели грандиозния Божи план за него. Докато размишлявах върху думите му, не можах да спра да мисля че това е перспектива, която не е изразявана често или дори е потискана от други в света днес.
Твърде често чувам как за осиновяването се говори като за ненужен товар върху биологичните майки, а биологичните бащи дори не се споменават при подобни дискусии.
Когато става въпрос за диалога относно осиновяването, към мен са били хвърляни обиди като осиновена, която е търсила биологичното си семейство. „Заради такива като теб (които започват да ги търсят) хората не искат да мислят за осиновяване.”
Твърде често съм чувала думите: „Никога не бих могла да оставя бебето си. Кой ще остави бебе? По-скоро ще абортирам.”
Зная че последните думи са трудни за прочитане. Повярвайте ми, трудно ми е било и на мен през годините да ги чувам и чета. Но за нещастие живеем в свят, в който на аборта се гледа като на нещо нормално, очакван отговор на непланирана бременност, докато осиновяването се възприема като ненормален, обременяващ отговор.
Искам да променя това. Колкото и да искам да забраня абортите, толкова и се боря на осиновяването да се гледа през друг обектив – през обектив като този на биологичния баща, когото срещнах в Минесота. Искам осиновяването да бъде гледано през обектива на тези безброй биологични майки, които срещнах през двете вечери в Минесота и навсякъде в САЩ, които независимо дали ще ми нашепнат тайния си статут на такива или ще го обявят високо, винаги го правеха с усмивка.
Като осиновена, аз знам че осиновяването е благословение за семействата осиновители. Какви късметлии са родителите и братята и сестрите ми че ме имат? Шегувам се само донякъде тук. Да, осиновителите ми бяха благословени от мен, но аз бях двойно повече благословена от тях в замяна. Знам също, че осиновяването не е лесно за никой от членовете на осиновителната триада (биологични родители, осиновители, осиновен).
От моята гледна точка на истински осиновена, аз знам че има борба с усещането че си нежелан или необичан, предаден, „недостатъчно добър”, за да бъдеш задържан. Има въпроси като кой си, от къде идваш и всичко това се свързва с това, къде отиваш. Съществуват тревогите около това, дали да търсиш или да не търсиш биологичното си семейство или части от историята си. По същия начин, всеки член на осиновителната триада е изправен пред вътрешни борби и тревоги.
Но като оцеляла от аборт и като осиновена съм тук, за да ви кажа, че осиновяването е избор, с който всеки би могъл да живее. Всеки- биологичните баща и майка, разширеното семейство и ДЕТЕТО.
Осиновяването не е решение на проблемите с аборта, но е една възможност за обмисляне, когато сте изправени пред непланирана бременност и то такава възможност, за която трябва да се говори повече в днешния свят. Това трябва да става чрез усилията на центрове за бременност, организации в подкрепа на живота и агенции за осиновяване – да разпространяват знанието за осиновяването и положителните резултати от него. И по-важното, куража на биологичните родители като този мъж, когото срещнах в Минесота, който бе взел смелото, самоотвержено решение да планира осиновяване и после да говори публично за него. Очаквам с нетърпение по-отворен диалог относно осиновяването в нашия свят.
Възползвайте се от Месеца на Осведомяване за Осиновяването този ноември и разговаряйте, лично с хора или чрез социалните мрежи и Интернет. Заедно можем да променим обектива, през който се гледа и говори за аборта в нашия свят.
Автор: Мелиса Оудън / Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2013/11/04/my-parents-adopted-me-after-i-survived-an-abortion/
Превод: Петя Кушева за Сдружение “Избор за живот”