Извън утробата говорим за бебета, а вътре в нея – за ембриони. Когато са вече на белия свят ги караме в болницата, за да се погрижим за здравето им, а ако са все още неродени ги пробождаме със стерилен инструмент право в сърцето. Ако бяха родени това щеше да е убийство, но щом са вътре, го наричаме „прекъсване”. Защо използваме различни термини?
Нека наричаме нещата с истинските им имена. За да го направим, трябва да разбираме процедурата, плюсовете и минусите, добрите и лошите страни. Само на 3 седмици зародишът вече има тупкащо сърце, ДНК се е образувала в всяка негова клетка, мозъкът е започнал развитието си, макар че повечето майки още не са разбрали за чудото, развиващо се в тях. Само в в щата Тексас през 2009 г. са унищожени 77 630 такива чудеса. Това значи 77 630 спрели сърца, 155 260 крачета, които никога няма да направят първата си стъпка, 155 260 очи, които няма да видят слънцето и 776 300 малки пръстчета, които никога няма да хванат майките си за ръка.
Това е нещо, за което не говорехме у дома. Съществуваше правило да не правим еди-какво си и това няма да ни се случи. Но ‘то’ ми се случи и промени живота ми завинаги.
Онзи декември беше студен, първият, който прекарах извън дома. Взимах погрешни решения и ги обосновавах с още по-неправилни оправдания. Забременях и бях уплашена, сама и изгубена. Не знаех към кого да се обърна и къде да отида.
Потърсих помощ и намерих отговор в „Семейно планиране”. Те ме убедиха, че „след това жените изпитват облекчение”. Обадих се и си запазих час за аборт. Обясниха ми, че „ако не мога да си позволя финансово процедурата, те имали спонсори, които щели да платят вместо мен”. Сега като се замисля, ми звучи толкова глупаво някой да спонсорира подобна процедура. После се подложих на онова, за което не знаех много, единственото, което не трябваше да правя – да абортирам детето си.
През 2010 г. открих една група, наречена Embrace Grace (EG) (Прегърни милостта). Тя е организация с нестопанска цел, която окуражава църквата да помага на самотни млади жени и бременни. Нейните лидери внушават сила и постоянство в трудните моменти. Те повдигат духа и самочувствието ти със своите свидетелства. Дават ти възможност да изразиш съчувствие към страдащите. Събират пари за бебешкото парти с подаръци или за нуждите на детето, като се почне от бутилките с мляко и кошарките, до посещенията при лекаря и емоционалната подкрепа.
Навремето нямах късмета да открия и участвам в тази група. Бяха ме насочили погрешно. Но този път, когато отново бях бременна беше различно. Имах подкрепата не само на момичетата от групата, но и на лидерите, които ми казваха, че ще се справя. Показваха ми любовта и съпричастността си и говореха за бебето ми като за дар, нещо повече, казваха, че аз също съм дар.
Докато носех сина си в утробата ми, започнаха да изникват спомени от онази процедура преди години. Те ставаха все по-ярки. Чувствах студените ръце на сестрата, чувах силния звук на вакуум екстрактора, усещах миризмата на дезинфентантите и болката от буквалното откъсване на детето от мен. Започнах да изпадам в депресия. Обхвана ме параноя за сигурността на сина ми и често плачех, като си помислех, че някой може да ми го отнеме. Ежедневно се измъчвах от мисли „Какво щеше да стане ако…” и се изтощавах до край, спомняйки си отново и отново извършеното.
Никой от „Семейно планиране” не ме предупреди за тези емоционални последици.
Часове след като родих сина си и го взех в обятията си на люлеещия се стол в болницата, се почувствах толкова развълнувана, че сълзите ми сами се плъзнаха по лицето ми и паднаха на главичката му. Помислих си, че ако хората от „Прегърни милостта” не се бяха намесили, когато бях бременна в 12 седмица, нямаше сега да стоя тук и да държа единственото нещо, което най-много обичам на този свят, онова, което ми дава сили и ме обича безрезервно, моят син.
Ако през 2009 г. имах подкрепата и любовта на тази организация, сега на света щеше да има още едно туптящо сърце, още две малки танцуващи крачета, и една страдаща майка по-малко.
Толкова е важно да покажеш любов към такива момичета в трудния за тях момент, да ги убедиш, че не са сами, да бъдеш техен пример, да ги окуражаваш в моментите им на слабост, да им вдъхваш надежда, когато са тъжни. Да можеш да им простиш и нещо далеч по-важно – да съумееш да им помогнеш те самите да си простят.
За младите бременни жени е много важно да виждат, че имат алтернативи. Това е от значение и за тяхното дете, и за света.
Автор: Ейми Форд | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifenews.com/2013/12/08/why-do-we-care-for-babies-right-after-birth-but-abort-them-right-before/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”