Опитвал ли си някога да заинтригуваш някого с тема, която е изключително важна и значима, но е далеч от неговите любими и приятни теми? Ако да, то знаеш колко трудно е това, особено когато става дума за смърт, болести, страдание и други неприятни неща, които не ни харесват, но са част от живота.
Планирах тази кратка статия като такъв опит – да кажа няколко съществени неща относно абортите с кратки и ясни думи и да се надявам някой да излезе извън границите на монотонното си ежедневие и интереси, за да види цялата картина, резултат на абортите*. Все пак не бива да забравяме, че има неща, които ни различават от животните и ни правят да бъдем хора – можем да различаваме добро и зло, да съчувстваме, да помагаме на нуждаещите се и да планираме по-дългосрочно от следващото си хранене или почивка.
Факт е, че никога преди 20 век в човешката история не е имало „право на аборт“, защото абортът противоречи на основното човешко право – правото на живот. Абортът застава директно срещу инстинктите за оцеляване на поколенията и винаги в историята се е смятал за нещо изключително зло и нечовешко. Отказът от аборт е бил вписан дори в Хипократовата клетва на лекарите, но днес, за съжаление, е премахнат от там. Едва през последното столетие се заговори за абортите като „право на жените“ и в обществото се наложи мнението, че абортите са необходими за справяне с нежелани ситуации на бременност и решаване на лични проблеми.
Но нека да кажа тези няколко основни неща, с които абортите те засягат лично…
Абортът те обезличава
„Има човек — има проблем, няма човек — няма проблем“ твърдял един диктатор – Сталин, който през 20 век е погубил милиони човешки животи. Той защитавал правото да се убиват тези, които не са съгласни с налаганата от него политическа система. Така мислят мнозина и днес за неродените: „Ако махнем човека, ще решим проблема“ и действат…
Истината е, че няма как да има две основни човешки права – на живот и на аборт, които да се защитават едновременно, след като напълно си противоречат. Сега учените наричат ранните фази на човешкия живот по време на бременността с различни термини – “зигота”, “бластоцист”, “ембрион” или “фетус”, но не и “бебе” или “дете”, нито пък хубавите думи “наследник” или “поколение”, и така изцяло дехуманизират човешкия индивид. Позволяваме убиването на най-невинните и най-уязвими човешки същества, като преди това ги обезличаваме чрез евфемизми като „съдържимо“, „плодно яйце“, „продукт на зачатието“ и други. Но това е същият индивид – от зачатието, през вътреутробното развитие, пеленаческата възраст, детството, средната възраст, старостта и чак до смъртта. За целия период на живота, няма никакво съмнение, че става дума за едно и също човешко същество. Ако хората си позволяват да убиват някого, защото са го отделили по някакъв признак (в случая неговото ниво на развитие или възраст), какво те кара да мислиш, че това не може да се случи и с други хора, които вече са родени? В историята имаме примери за това с расовия геницид срещу цветнокожите и индианците, а също и с изтребването на евреите от нацистка Германия през Втората световна война и с племенните войни за избиване на кръвни врагове, които се водят и до днес в някои точки на света. Днес се надигат и гласове за евтаназия на възрастните хора, за да не бъдат в тежест на социалната ни система. Общо казано, защитниците на масовите изтребления винаги твърдят, че едни човешки същества не са толкова човешки същества колко други и нямат същото човешко достойнство – затова не заслужават да живеят и да пречат на останалите. Ако мълчим за абортите днес, ние подкрепяме изтреблението на обезличени невинни човешки същества, а някой ден това обезличаване би могло да постигне и самите нас или следващите поколения. Дали ще е геницид от богати към бедни, от учени към неучени, от здрави към болни или по друг признак, такова изтребление е следваща логична стъпка, ако не ценим човешкото достойнство на всеки от зачатието до естествената смърт и не защитаваме живота и достойнството на всеки човек.
Абортът убива родителското в теб
Майката и бащата са тези, които на първо място носят отговорност за своите деца. Те би трябвало да обичат децата си и да ги пазят, дори с цената на живота си. Нероденото бебе би трябвало да се чувства най-сигурно в утробата на своята майка, а когато се роди – в своята семейна среда. Абортът унищожава родителството. Ако един родител прекрачи границата да отнеме живота на свой наследник, за да запази своя комфорт и спокойствие, или да си реши личен проблем, той прекрачва граница, която е опасна не само за него, за семейството му, но и за цялото общество. Човек, който е взел решение да погуби най-скъпото си – детето си, би могъл да бъде още по-опасен за останалите хора около него. Да, с приемането на аборта, една ясно очертана моралната граница на родителския инстинкт е прекрачена. Още повече, че често абортите водят след себе си до тъга, депресия, омраза към хората, които са били въвлечени в решението и извършването на аборта, злоупотреба с алкохол или наркотици и други подсъзнателни реакции за подтискане и заглушаване на болката за взетото решение. Ако знаеш, че на три седмици сърцето на детето ти е биело, но решиш да спреш това сърце, или ако вече си знаел пола на твоето дете, но си взел решение да накъсаш на парчета малкото момченце или момиченце, за да се справиш със своята ситуация, как ще можеш да живееш спокойно след това? Как ще можеш да заявиш, че си направил всичко необходимо за децата си и си бил добър родител? Може да си бил такъв към някое от децата си, но дали към всички свои деца? Това са въпросите, които ще оказват влияние върху психиката на майката и бащата взели решение за аборт за цял живот – по едно или друго време, по един или друг начин. Когато родителският инстинкт е бил пренебрегнат и нероденото е било убито, последствията са необратими.
Логично е да си мислим, че ако един родител види друг родител да пребива детето си, вероятно би трябвало да се намеси – инстинктивно родителите пазят живота дори на чуждите деца. Но тогава защо родителите в нашето общество не правят опити да възпират тези, които извършват аборти и убиват децата си? Изглежда родителският инстинкт в тях е бил заглушен или умъртвен.
Абортът те засяга икономически и социално
Всеки от нас не живее сам, а е част от общество. Почти всички европейски народи днес имат отрицателен естествен прираст т.е. не се раждат достатъчно деца и съответно ниският брой активни трудоспособни граждани не могат да продължат да развиват икономиката и да се грижат за възрастните си родители. Появява се огромен недостиг на средства и кадри в областта на здравеопазването и социалните услуги. Много хора в пенсионна възраст остават сами и обществото трябва да плаща с данъците си за тяхната издръжка. Защо се случва това? От една страна използването на контрацепция дава възможност за ограничаване на броя на децата, които се раждат, но от друга абортите са значителна част от унищожените човешки животи и съдби (десетки хиляди в България на година). Много учени, лекари, учители, инженери и служители във всякакви обществени сфери не са се родили, само защото са били абортирани от своите родители. Днес тази тенденция се засилва и демографската криза в нашето общество вече се описва от специалистите в областта по-скоро като демографска катастрофа. Всеки, който подкрепя абортите, на практика подкрепя и залеза на своето общество и съответно по-лоши условия за себе си и за своите наследници в бъдеще.
Какво да направиш по темата лично?
Подкрепата за абортите със сигурност не води до нищо добро – нито за отделните хора, нито за обществото като цяло.
Абортите унищожават човешкото достойнство и обезличават всеки индивид; те пренебрегват родителските и човешките инстинкти, които са ни дадени, за да защитаваме децата си и по-слабите около нас; те бавно, но сигурно, разрушават социалните модели и взаимоотношения. От друга страна, забраната или поне ограничаването на абортите (освен в редките случаи, които касаят защита на живота на майката) заедно с прилагането на правилна демографска, социална и друга политика, би довело до запазването на десетки хиляди животи всяка година, стабилен ръст в икономиката, просперитет и бъдеще за нашите семейства.
Абортът е варварски акт на насилие срещу най-беззащитните, към който не бива да бъдем безразлични. А още по-добре би било, ако можем да се изправим и да направим нещо по въпроса. Защото колкото далечни и чужди могат да изглеждат абортите на непознатите невинни деца (там някъде, където може да се направим, че не ги виждаме), толкова болезнено близки и лични, могат да се окажат, ако в нас е останала някаква съвест, човешко достойнство и обществен морал.
* Скоро ще напиша специална статия за това как абортите засягат лично християните, според библейските текстове, но исках тази да бъде насочена към цялото ни общество, защото абортите създават сериозни обществени проблеми за всички хора без значение на техните религиозни убеждения. Има универсални истини, които важат за всички нас. Но все пак, официално признатото вероизповедание в България е православното християнство и в страната ни живеят предимно хора, които споделят християнския мироглед и ценности, или поне следват някои традиционни християнски възгледи. За всички нас, християните, е важно да имаме разбиране за абортите, основано на Божието Слово – Библията. Следете Facebook страницата на Сдружение “Избор за Живот” и ще можете да прочетете статията, когато излезе.
Автор: Ивайло Тинчев за Сдружение “Избор за Живот”
