На нивата. Художник: Йоана Ванкова
Една от рисунките
от изложбата на Сдружение „Избор за живот“ в парка “Гео Милев” беше вдъхновена от картините на нашите български майстори живописци и представлява жена, седнала на земята посред нивата и кърмеща бебето си. По време на събитието зряла дама се спря заедно с внучката си пред изображението и явно докосната, ни разказа следната история за своя произход…
Майката на майка ѝ била селска жена. Било жътва,
а тя – в напреднала бременност. Поради тогавашния манталитет и пословично трудолюбие на българката, като типична илюстрация на тези неща, жената до последно била на нивата. Подобно на ситуацията в нашата картина,
родила на полето,
починала си малко, може би накърмила малкото, завързала кърпа между две дървета, където положила новородената дъщеричка, и продължила работата си.
Да, но от липсата на почивка и грижа за самата себе си, бабата на разказващата ни историята жена
след седмица починала…
Семейството имало вече пет други деца – четири поотраснали, способни малко от малко да се грижат за себе си, по-малко, дадено след трагедията от роднините някъде в провинцията, и новороденото, което една позната баба, на път за преглед при лекар в града, трябвало, заедно с всички документи на детето, да даде в сиропиталище. Някой, обаче, попътно посъветвал бабата да даде бебето на някаква бездетна македонка в друго село, защото щяла да се грижи за него по-добре, отколкото в сиропиталището.
Жената така и сторила –
оставила малкото момиченце
заедно с документите пред дома на македонката. Отишла на лекар обаче там, в града, внезапно починала. Нямало кой да каже на роднините какво е станало с полусирачето…
Македонката чула през нощта бебешки плач и понечила да стане, за да види кой плаче, ала мъжът ѝ – едър и властен човек, по професия ковач, ѝ рекъл, че на нея само бебета ѝ се причуват, така че да не си въобразява, а да ляга да спи.
Едро куче дошло при бебето и се свило около него да го топли.
На сутринта ковачът видял пред вратата си сгушени оцелялото в студа безпризорно бебе и милосърдното животно, което, обаче, се озъбило на мъжа и не давало да доближи детето. Подхвърлил му мъжът месо и успял да вземе новороденото. Занесъл го на жена си и го отгледали като свое.
Момичето разбрало, че не е тяхно едва на 18 години,
и благодарение на документите, могло да се свърже с роднините си, но това не помрачило любовта ѝ към македонското семейство, защото не е важно само кой те е родил, но и кой те е приел, обикнал и е положил грижи да те изгради като човек.
От цялата история любовта като чувство в душата на бъдещата майка на нашата разказвачка не само, че не намаляла, но се и увеличила.
Любовта към кучетата. По обясними причини. 🙂
Понякога сякаш те са ни пример с това, как се отнасят към живота, към чуждите деца.
Чували сме истории, виждали сме клипове как куче обгрижва и кърми котенца, загубили майка си или други подобни.
Това може би е повод да се замислим
и ние какво е нашето отношение към живота, към родените, или дори неродените деца, които са си наши собствени…
Историята завършва щастливо.
Осиновеното момиче пораства, жени се, има на свой ред дъщеря, тя – свои деца, а те вече също имат наследници и продължители на рода.
Не прилича ли и животът ни на една голяма нива, където живот и труд, радост и болка, срещи и раздели се случват ей така – на крак, в движение, в динамика?
Важното е какъв плод ще дадем, каква жътва ще пожънем.
И какво ще направим с повереното ни добро…
Дали ще успеем да го оценим и съхраним…
Историята записа и разказа:
Диляна Николова за Сдружение „Избор за живот“
