Преди време един студент по медицина, който предпочете да остане анонимен, беше ми изпратил личния си разказ. Той току-що бе станал свидетел на аборт като част от подготовката му. Искаше да сподели с някого, понеже бе дълбоко смутен. Мисълта за това постоянно го преследваше.
Студентът започва разказа си, обяснявайки, че категорично е подкрепял правото на избор, преди да стане свидетел на аборт:
„Като за начало искам да кажа, че до вчера – петък, 2 юли, аз защитавах правото на избор. Студент съм в подготвителен курс по медицина и понеже съм привърженик на науката, разбрах, че съвкупността от клетки, която съставлява тялото на зародиша, невинаги е способна да оцелее преди 24 седмица в утробата. Донякъде съм и либерален и вярвах, че всяка жена трябва да има право да избере какво да направи с тялото си и с живота, който потенциално се развива вътре в нея.“
Студентът бил чувал лозунгите на движението, защитаващо правото на избор. Възприел ги безусловно и вярвал, че нероденото бебе е „съвкупност от клетки”, а не човешки индивид. Той вярвал, че жената „имала контрол върху тялото си” и не съчувствал на мъничкото бебе вътре в нея. Не вярвал в човешката природа на детето или в избора за живот.
Тогава решил да види как се извършва аборт. Заради убеждението си в правото на избор не очаквал, че нещо от видяното ще го смути:
„През това лято бях приет в подготвителна програма по медицина в Ню Йорк и ни позволяваха да следим плътно докторите, за да наблюдаваме всякакъв вид медицински процедури. Когато имах възможността да присъствам на аборт, не се поколебах да приема предложението. Това за мен бе нещо ново, екстремно и вълнуващо, каквото не бях виждал досега.“
След това той описва в детайли какво е видял в операционната:
„Когато влязох в операционната, не ми се видя по-различна от другите, в които съм бил. На масата пред мен беше жена с вдигнати крака в поза за раждане, но беше заспала. До нея се намираше поднос с инструменти за аборт и вакуумна машина за всмукване на зародишната тъкан от матката. Докторите облякоха медицинските облекла, сложиха маските и процедурата започна. Бяха разтворили широко шийката на матката с груб метален инструмент, а вътре в жената бяха поставили голяма прозрачна тръба. За няколко секунди моторът на машината заработи и в един филтър бяха засмукани кръв, тъкан и мънички органи. Минута по-късно звукът от вакуума заглъхна. Премахнаха тръбата, а на върха ѝ имаше мъничко телце, главичката му едва се крепеше на тялото му и това, което бе останало от вратлето, се прекърши. Ребърцата бяха покрити от тънка кожа, очите бяха добре оформени, а вътрешните органи тъкмо бяха започнали да функционират. Мъничкото сърчице на зародиша, видимо малко момченце, бе спряло да бие завинаги. Отвориха вакуумният филтър и се погрижиха за мъничките ръчички и крачета, които бяха откъснати от зародиша. По пръстите тъкмо се бяха появили наченки на нокти. Горди от свършената работа, лекарите събраха тялото отново, за да ми го покажат. От очите ми бликнаха сълзи, като видях как махнаха момченцето от масата и пъхнаха телцето му в контейнер за отпадъци.“
Тъй като абортът беше извършен чрез всмукване, сигурно бебето не е било на повече от 13-14 седмици, но беше достатъчно голямо, за да се види, че вече е човек.
Обикновено, абортите през втория триместър се извършват не чрез всмукване, а чрез дилатация и отстраняване – процедура, при която се използва форцепс за разкъсване на бебето.
Студентът бил покрусен от видяното:
„От 10:30 ч. вчера досега не съм мислил за нищо друго, освен за това какво можеше да бъде това момченце. Не мисля, че хората осъзнават какво всъщност е аборта, докато не станат свидетели. Видяното, толкова истинско и ярко, ме тормози от два дни… а аз просто наблюдавах. Никога повече няма да защитавам правото на избор и да подкрепям убийството на човешко същество без значение от възрастта.“
За разлика от болшинството аборти, за това бебе се скърбеше. Някой се почувства тъжен и ужасен от смъртта му. Всеки ден хиляди такива като него биват всмуквани от утробите на майките. Отхвърлени от майките си, те са смятани за медицински отпадък от убийците им. Обществото позволява на тези бебета да умрат тихомълком, без да признае или осъзнае човешката им природа. Това момченце никога няма да има име. Никога няма да си поеме глътка въздух, няма да има домашен любимец, няма да гледа залеза, няма да кара колело… Никога няма да изпита всички неща, които ние приемаме за даденост. Но може би това бебе не е умряло напразно – трагичната му смърт разкри истината на този младеж. А вие, които четете тази статия, вече знаете за смъртта на това бебе.
Може би историята на това злочесто дете ще ви мотивира да бъдете по-активни в движението в „За живота”. Може да направите много неща, дори и от компютъра си.
- Споделете тази статия във Facebook, Google+ и други социални мрежи.
- Запишете се с имейл адреса си в някоя група, защитаваща живота, за да получавате информация.
- Дарете пари на организация в подкрепа на живота или някой център за критична бременност – ще се оцени всякакъв вид помощ.
- Обмислете посещение в някоя болница и поговорете с жените, които влизат там с уважение и любезно.
- Гласувайте за живота.
- Поговорете с близките си за аборта – споделете тази или други статии в защита на живота с тях.
- Бъдете търпеливи и разбиращи, мили, уважаващи и най-вече бъдете активни – направете нещо.
Бележка на LifeNews.com: Сара Терзо е либерал, защитник на живота и управлява сайта ClinicQuotes.com – уебсайт, посветен на разкрития за индустрията на абортите. Тя членува в групите, защитаващи живота PLAGAL и Secular Pro-Life. Статията първоначално се появи в Live Action News.
Автор: Сара Терезо | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2013/10/15/pro-choice-medical-student-witnesses-abortion-becomes-pro-life/
Превод: Антония Мирославова за Сдружение “Избор за живот”