Толкова пъти мислено преживявам момента, в който направих аборт. Последните 29 години от живота ми са изпълнени с толкова гняв и угризения, че понякога направо не мога да повярвам какво съм сторила.
Бях на 21 години и имах сериозна връзка, когато забременях. Приятелят ми беше истинско „мамино синче” и нямаше как да ми позволи да продължа бременността си. В крайна сметка аз взех решението за аборт под влияние на алкохола, който използвах, опитвайки се да забравя какво се случва.
Докато лежах на масата в очакване да ми поставят упойка, промених решението си. Казах на медицинския екип, че не мога да направя това и се опитах да стана. Следващото нещо, което помня е, че се събудих с ужасни болки и силен кръвоизлив. Казах на жената в реанимация, че кървя повече от нормалното, а тя ме посъветва да се облека, да се прибера у дома и да си почивам до вечерта.
Седмица по-късно изпитах такива силни болки, които сега мога да сравня единствено с родилните. Обадих се в клиниката, но оттам ми казаха да сложа лед на корема си и да си вдигна краката на високо. В крайна сметка, започнах да кървя постоянно. Цялата нощ приятелят ми звънеше в клиниката, а те всеки път ни отговаряха, че няма нужда да търсим медицинска помощ.Казваха, че било нормално, че понякога се случвало. А аз прекарах нощта свита на кълбо на земята и на всеки половин час тичах до тоалета, където изхвърлях масивни кръвосъсиреци.
Седем години по-късно, вече омъжена и бременна в седми месец, отново получих кървене и за малко да загубя дъщеря си. Оказа се, че матката ми е била перфорирана по време на аборта. Аз не съм твърде религиозна, но знам, че животът на трите ми вече пораснали деца е започнал при тяхното зачеване. Не е имало време, в което те да не са били моя плът и кръв. Ще ми се да не бяха ме лишавали от избор преди много години.
Възраст: 50 г.
Местоположение: Вашингтон, САЩ
Дата: 24 февруари, 2013 г.
Източник: Abort73.com
Оригинална публикация: http://www.abort73.com/testimony/1539/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
