Ако един мъж не иска да бъде баща, той е неудачник, а ако жена не иска да бъде майка, тя просто си защитава правото на избор.
Когато се спори за аборта, много хора твърдят, че „сексът не е договор”. Други варианти на тази идея са:
- Съгласие за А не значи съгласие за Б т.е. съгласие за секс не означава съгласие за репродукция;
- Вие определено не сте съгласни да се възпроизвеждате, ако използвате средства за предпазване от забременяване;
- Сексът не е престъпление и не трябва да бъде наказван /правата не могат да бъдат ограничени, ако няма престъпление/.
Проблемът е, че когато се стигне до възпроизвеждане, тези аргументи се отнасят за жените. Ако един мъж има бременна жена, било то ù негова съпруга, приятелка, любовна афера или секс за една нощ, той е задължен да осигури подкрепа за това дете. С други думи, понеже мъжът е взел участие в зачеването на детето (имал е сексуален контакт), правата му са променени. Няма значение дали мъжът е бил съгласен само на секс, а не на възпроизвеждане. Няма значение дали е използвал предпазни средства. Без значение, че сексуалния контакт не е престъпление. Той е баща на детето, така че законът го задължава да носи отговорност за това дете.
И законът се отнася доста твърдо по този въпрос. Съдът може да изисква бащата да плаща издръжка на дете въз основа не само на това, което той печели, но от това, което съдът смята че той има способност да печели. Задължението за издръжка на детето остава, дори когато бащата попадне в затвор или декларира несъстоятелност. Дори и той да иска да прекрати родителските си права (и следователно родителските си отговорности), съдът обикновено не го позволява, освен ако няма друг възрастен да поеме тази отговорност. Има много методи за налагане на издръжка за дете. Данъците могат да бъдат прихванати, негова собственост – иззета, бизнес или професионален лиценз може да е спрян, а в някои щати шофьорската книжка – анулирана. Ако той все още не плаща издръжка, може да се озове в определен момент и в затвора.
Накратко, ако мъж е имал сексуален контакт, той поема риск да бъде правно обвързан с новия живот, който той евентуално създава.
В есето «Абортите и правата на бащите» авторът Стивън Д. Хейлс обобщава ситуацията:
„Бащата, участвал в зачеването, не може да избяга от бъдещи задължения, които ще има към детето. Той може да реши, че не може да си позволи още едно дете, че не е психологически готов за да бъде родител, че едно дете би попречило на начина на живот, който той си е избрал и т.н. но това не го ползва.
Звучи тъжно? Ако един човек е принуден да плаща издръжка за дете, това може да означава сериозни емоционални, психологически, финансови и социални последици за него. Защо имаме закони за издръжка на детето? Дали е защото мразим секса и искаме да накажат хората, които правят секс? Разбира се, че не. И интересно е, че рядко ще видите някой да предположи това. Ясно е че имаме закони за издръжка на децата, за да са защитени децата. Законите за подкрепа на децата, не се прилагат, за да се накажат мъжете, които правят секс, те са в сила, защото те са най-доброто за детето. По същия начин, абортът трябва да е забранен, не за да накаже жените, които са правили секс, а за да се предпази живота на плода. И в двата случая не става въпрос за наказание, а за защита. Така и трябва да бъде.
Много бих искал да живея в свят, където няма непланирана бременност или неволно станали родители. Мисля че хората трябва да имат контрол върху това дали да станат родители. Ето защо подкрепям сексуалното образование. Искам хората да разберат собствената си плодовитост и ако направят избор да правят секс, да разберат как най-добре да се предпазят от бременност докато са сексуално активни. Въпреки това, ако бременността е факт, след като вече има нов човешки организъм, това променя всичко. Мисля, че хората от чиито действия е създаден този нов живот трябва да бъдат отговорни за неговата защита.”
Разбира се много хора не са съгласни. Застъпниците за правото на аборт поставят репродуктивната свобода над създадения живот, поне когато става въпрос за жени и бременност. Как ще изглежда този манталитет ако го приложим към мъжете и издръжката за дете? Хейлс има идея: „Човек има моралното право да реши да не бъде баща (в социален, не биологичен смисъл). Той може едностранно да реши дали да се откаже от бащинство и не е морално задължение да се консултира с майката или друго лице преди да вземе решение. Освен това нито майката, нито друго лице може да отмени решението на един човек да стане баща. Той има първата и последната дума какво ще направи с живота си в това отношение”.
И ако трябва да сме последователни, той не трябва да информира жената или който и да е друг за неговото решение за да откаже бащинство.
Струва ми се, че последователността изисква защитниците на правото на аборт да спорят за правото на човек да избира както и на жената: манталитета за правота на избор означава, че тъй като жените могат да избягат от бременност, то и мъжете могат да избягат от жените, които вече са бременни от тях.
Не е много вдъхновяващо, нали?
Или можем да се стремим към по-различен вид последователност, вид който държи жените и мъжете на по-високо ниво. Ето защо аз съм за закони за издръжка на децата и съм против абортите.
Автор: Secular Pro-Life (Светски Защитници на Живота)
Източник: LifeNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifenews.com/2014/01/20/if-a-man-doesnt-want-to-be-a-father-hes-a-deadbeat-a-woman-is-just-pro-choice/
Превод: Бисерка Трифонова за Сдружение “Избор за живот”