“Това трябваше да бъде рутинен аборт в началото на втория триместър. Жената правеше вече девети аборт”, пише сръбският акушер-гинеколог Стоян Адасевич в своята документална книга “Първи час”. Адасевич, който в момента е лидер на движението против абортите в Сърбия, е извършил повече от 48 000 аборта, докато съмненията за етичността на тази процедура не го принуждават да спре. Други източници твърдят, че това количество е почти 60 000.
Адасевич посочва две неща, които са му помогнали, за да застане на страната на защитниците на живота: поредица от необичайни сънища и това изключително неприятно преживяване, през което е преминал, изпълнявайки, както му се е струвало, рутинна операция.
Той описва тази процедура така: “Разкрих матката, разкъсах плацентата, околоплодните води изтекоха и аз започнах да почиствам вътрешността със своите щипки за аборт. Захванах нещо, малко го стиснах, извадих го и го оставих на кърпата. След това погледнах и видях ръка – доста голяма ръка. Детето беше на около 3-4 месеца. Нямах метър, за да я измеря.”
На тримесечна възраст неродените бебета вече са напълно оформени: имат пръсти на ръцете и краката. Всички органи и системи в организма са развити. Бебето има отпечатъци на пръстите, диша околоплодна течност, подготвя се за живота в корема на майка си.
Адасевич продължава:
“Някой изля йод на част от масата и ръката падна по такъв начин, че нервните ѝ окончания докоснаха йода. И какво се случи? Погледнах и възкликнах: “Господи, ръката се движи сама.” Въпреки това продължих да работя с клещите и отново улових нещо, стиснах и дръпнах. Помислих си: “Само дано не е кракът.” Дръпнах и погледнах. Крак. Исках да го сложа внимателно на стола, за да не се докосва с движещата се ръка. Когато поставях ръката, зад гърба ми се разнесе шум. Аз подскочих и автоматично отслабих захвата на щипките. В този момент кракът се преобърна във въздуха и падна до ръката. Погледнах: и ръката, и кракът се движеха самостоятелно. Въпреки всичко аз отново вкарах инструмента си в корема ѝ и започнах да унищожавам всичко отвътре. Помислих си, че всичко, което ми беше необходимо, за да допълня картината, беше сърцето. Продължих да унищожавам всичко и докато не се убедих, че всичко вътре се е превърнало в каша, не извадих клещите. Когато извадих всичко това навън, вярвайки, че на кърпата ще се окажат само части от кости, погледнах и видях човешко сърце, което се свиваше и разширяваше и биеше ли, биеше. Мислих си, че полудявам. Гледах как сърцебиенето се забавяше все повече и повече, докато окончателно не спря. Никой не видя това, което видях със собствените си очи, не можех да бъда по-убеден – убих човек.”
Този странен и страшен случай е отворил очите на Адасевич за ужаса на това, което е правил. Мощната среща с човешката природа на нероденото дете е била толкова силна, колкото подготовката, която той е получил.
В книгата си Адасевич описва ежедневната си работа на лекар, извършващ аборти: “Имаше моменти, когато трябваше да правя по 20, 25, 30, даже 35 аборта на ден. Работихме 5 дни в седмицата.”
Учили са го да не смята неродените деца за хора. Уверявали са го, че животът започва след раждането. “Учили са ни, че животът започва с първия вик, когато детето заплаче за първи път. До този момент човешкото същество се счита за подобно на останалите органи в тялото на жената. То е като апендикс. Да отделиш апендикса от майчиното тяло – това не е убийство. Само роденото дете, издало първия си вик, може да бъде убито. Ако не е проплакало, значи не може и да става на въпрос за убийство. Затова веднага след раждането слагат главите на бебетата в кофа с вода. Белите дробове на детето се пълнят с вода, а не с въздух, това е причината да не заплаче. В такъв случай това не се считаше за убийство. Ужасно е, но такава беше ситуацията.”
Разказва как е сънувал красиво поле, пълно с деца и млади хора на възраст между 4 и 24 г. , които играят и се смеят, но когато го виждат, тръгват да бягат, уплашени. Човек, облечен в черно-бели дрехи, го е наблюдавал безмълвно.
“Сънят се повтаряше всяка нощ и аз се събуждах, облян в студена пот. Една нощ попитах облечения в черно-бяло човек кой е.
“Името ми е Тома Аквински… Защо не питаш кои са тези деца?” – ме попита св. Тома насън.
“Това са тези, които ти уби при абортите си.”
Сънищата на лекаря са били по-скоро работа на неговото подсъзнание, което се е борило с вината. Наскоро стана достъпен ултразвукът, който показва движещи се изображения на все още неродени бебета.
След плашещите сънища и този ужасен случай, Адасевич заявява на началството в болницата, че повече няма да прави аборти. Обръщането му към защитниците на живота му струва скъпо. Никога преди лекарите на комунистическа Югославия не са правили така. “Намалиха ми заплатата двойно, уволниха дъщеря ми и не позволиха на сина ми да постъпи в университет”
Адасевич много се труди, за да промени сърцето и разума на хората. Той е човекът, пуснал документална програма в защита на живота по сръбската телевизия. Неговата история на драматично обръщане е страшна, но вдъхновява мнозина. Посветеният на своите аборти лекар е станал герой на движението в защита на живота.
Колко странно, Адасевич дължи живота си на грешката на друг гинеколог. Майка му е била бременна с него и е решила да направи аборт, но лекарят е провалил операцията и той се е родил жив.
Превод на български: Теодора Цакова за Сдружение “Избор за живот”
Английски
Източник: LiveActionNews.org
Статия: http://liveactionnews.org/abortionist-performed-40000-abortions-becomes-pro-life-activist/
Руски
Източник: afmedia.ru
Статия: http://afmedia.ru/lichnost/vrach-sovershivshiy-pochti-50000-abortov-rasskazal-kak-stal-zashchitnikom-zhizni