Случи се през 1973 г. Започвах втората си година в училището за медицински сестри и беше първият ми ден в родилното отделение. Следобед в 4:30 ч. една медицинска сестра влетя в стаята, държейки в ръцете си бели чаршафи, свити на топка. Подаде ни ги и каза: „Проверете да не би да са останали някакви инструменти вътре, вземете компресите и пъхнете стерилните покривки в пералнята.”
Бях с един съученик, когото не познавах, понеже не беше от моето училище. Той изглеждаше по-възрастен от мен. Развихме внимателно чаршафа, махнахме всички компреси и видяхме голямо количество съсирена кръв: в нея открихме някаква буца, това беше фетус и той все още дишаше. В отговор сестрата каза: „Ами сложете го в мазето и чакайте!” Всичко това беше толкова страшно! Със студента по медицина разговаряхме помежду си и бяхме единодушни, че фетусът все още бе жив и ние незабавно трябваше да сторим нещо! И така, избърсахме и измихме телцето и го загърнахме в памперс за многократна употреба.”
Внимателно го поставихме върху медицинската табла и го завихме. Не зная в коя гестационна седмица бе той, но бе момче и крайниците му бяха добре оформени. Пристигна друга медицинска сестра и ни видя до фетуса. Каза, че сме постъпили правилно и ние използвахме възможността, за да я попитаме: „Какво се е случило с майката?” – „Тя направи каквото бе необходимо, за да абортира и загуби много кръв с издърпването на плода. Сега е в операционната зала и не е ясно дали ще оживее.”
Аз и колегата ми стояхме до фетуса, който дишаше трудно, а интервалите между всяко поемане на въздух се увеличаваха. Сякаш времето бе спряло. Стояхме там и го гледахме, това малко живо създание, говорехме му и галехме телцето през стерилната покривка в продължение на най-малко 45 минути. […] Накрая момченцето спря да диша и ние го оставихме върху медицинската маса. Първият ден от стажа беше приключил. Трябва да кажа, че 15-те дни стаж бяха трудни. Сестрите тичаха наоколо като „мухи без глави” и не бе възможно да поговорим с тях за този случай.
Свидетелство от г-н Андреа Кишкел, лекар в Болницата в Йеливаре в Швеция, 2014г.
„Той докладвал за аборт, упълномощен от Шведската национална комисия по здравеопазване и социални грижи, приключил на третия ден от 23-тата седмица в болницата в Йеливаре. След като бил получил информация за това малко по-рано, д-р Кишкел направил опит за откарване и хоспитализиране на майката в неонатологичното интензивно отделение в Умео, където неонатолозите се опитват да спасят живота на преждевременно родените бебета с най-ниска възраст от над 22 гестационни седмици. Било му отказано, тъй като ставало дума за аборт. Едно момиченце се роди живо на 1.03.2014 г. в 19:55 ч. На акушерките не бе позволено да се свържат с педиатър по телефона. Затова бебето не получи лекарства или болкоуспокоителни, въпреки че бе издърпано навън чрез вакуумно засмукване. Една акушерка го покри с топли кърпи и изчака то да умре, което се случи около половин час по-късно.”