Когато на 19 се оказах бременна, без да съм го планирала, животът ми се промени завинаги. Израснах в семейство на поддръжници на живота и никога не съм мислила, че убежденията ми ще бъдат подложени на тест. Много по-лесно бе да мисля, че просто съм бременна, отколкото че ще се сдобия с дете. Знаех какво следва да направя – да абортирам.
Мисълта, че трябваше да понеса последствията от стореното, да кажа на семейството си какво съм направила, да ги накарам да се срамуват затова, че дъщеря им е забременяла преди брака, а после да износя и да родя бебето, да проваля плановете си за бъдещето, а най-вероятно и да премина през болезненото преживяване да дам детето си за осиновяване, бяха все неща, които моята слаба и уязвима натура не можеше да преживее. Смятах, че абортът е единствената алтернатива, но ако знаех в каква депресия и самообвинение ще изпадна след това, щях да поема по друг път. Трябваше да дам на детето си право на избор, но за съжаление, с болка и отчаяние споделям, че не направих това.
Успях да се самоубедя, че прекъсването на бременността в шеста гестационна седмица не е истински аборт. Да бях знаела, че малкото сърце на бебето ми вече бе започнало да бие…
Мислех си, че щом е законен, абортът не би трябвало да е нещо лошо. Културата, в която живеех, ми внушаваше, че имам право на избор и че да абортираш, не е нещо кой знае какво. Не знам как се подадох на тези лъжи. Душата ми се измъчваше от това решение, от предстоящата загуба. Сълзите ми бяха доказателство, че дълбоко в себе си разбирах, че вече съм майка и в утробата ми расте първото ми дете.
На 6 февруари 2009 г. взех RU-486 (хапче предизвикващо аборт) и след една кошмарна нощ всичко приключи. Почувствах облекчение да се върна към нормалния си начин на живот. Исках да продължа, сякаш този ужас никога не се бе случвал, и да избягам от изгарящата болка. Заблуждавах се, че ще мога да забравя всичко. Психоложката от Семейно планиране ми каза, че е нормално да изпитвам тъга веднага след аборта, но ако продължавам да се чувствам потисната и след няколко дни, трябва да потърся помощ. Изобщо не беше права. Повечето от дните преди и след аборта бяха смесица от болка, терзания и сълзи. Прекарах безсънни нощи, измъчвайки се до дъното на душата си, което ме разтърси из основи. Нямаше нищо „нередно” в мен, което да ме кара да се чувствам така.
Опитвайки се да забравя какво бях сторила, следващите няколко месеца прекарах в купони, пиене и безразборен секс, като мислех, че така ще намеря утеха за разбитото си сърце. Затъвах все повече и повече в ямата на разрушението и отчаянието.
Четири месеца след аборта отново забременях. Залъгвах се с мисълта, че ще успея да подредя живота си и след този втори аборт, който смятах за наложителен. Записах си час в Семейно планиране.
Исус обаче водеше битка за мен и нероденото ми дете. Той ми показа, че ако избера повторно аборта, няма да имам представа за болката и тъмнината, която ще последва. Но ако избера живота, ще преживея невъобразимата красота, която Бог може да ми дари.
Вместо да се отправя отново към вратите на болницата, реших да поема по пътя на светлината, който води към свободата. Сякаш всички доводи за аборт изведнъж отпаднаха, след като разбрах, че Бог ще бъде с мен във всеки момент от трудния ми път.
Душата ми се успокои, знаейки че правя правилния избор – избора на живота.
На 16 март 2012 бях вече близо до термина и очаквах раждането на дъщеря си. Тогава ми съобщиха ужасната новина, че малкото и сърчице е спряло да бие. Наложи се да родя мъртвото телце на скъпото ми цвете, Лили Катрин, което вече се бе сбогувало с мен още преди да му кажа здравей. Обсипах я с безброй прегръдки и целувки, които щях да и дам през живота и. Гледах как малкият и бял ковчег се спуска в изкопаната земя и как го обливаме със сълзи, розов цвят, късчета лилии и кал.
Целият ми живот и бъдещето ми се промениха от две бебета, които не успяха нито да поемат дъх, нито да изрекат една единствена дума. Въпреки това усещах как Бог ми показа чрез случилото се с тях колко ценен и скъп е всеки един живот. Той има план и промисъл за всяко красиво творение, създадено по Негов образ. Може да използва най-голямата ни мъка и греховете ни и да ги употреби за наше добро и за Своя слава!
След като избрах живота за второто ми дете, Бог даде мир и изцеление на сърцето ми, което бе съкрушено след първия аборт. В резултат от случилото се с моите две мъничета сега имам дръзновение и цел, които нямаше да постигна, ако не бях преживяла това.
Когато избираш живота, независимо от последствията, ти взимаш правилното решение, решение, за което аз никога не съжалих! Винаги ще се укорявам за аборта, който направих, и ще жадувам за първото си дете – скъпия ми Люк Шайлоу, когото ще мога видя единствено на Небето.
Осъзнах, че всички причини, поради които избрах аборта, са били само временни проблеми. Дори онези неща, които тогава считах за толкова непреодолими, нямаше винаги да изглеждат такива.
Името Люк Шайлоу значи „светлина и мир”- тези две неща ми дари Бог след всичко преживяно. Той ми изпрати светлина, когато тънех в най-големия мрак, и мир, който да изцели съкрушеното ми сърце. Искрено вярвам, че Бог е Този, Който ми откри, че първото ми дете е било момче.
Името Лили Катрин значи „чиста и невинна”. Тя е символ на моето изкупление пред Исус Христос. Малкото ми момиче завинаги ще остане чисто и невинно. Бог избелва греховете ни като сняг.
Въпреки че Господ ме изцели, спаси и ме възвърна към живот по начин, който никога не съм си представяла, в сърцето ми завинаги ще остане една празнина, която нищо на тази земя няма да запълни.
Люк Шайлоу и Лили Катрин, някога исках да се отърва от вас и се надявах никой да не разбере, че изобщо сте съществували. Сега искам целият свят да знае, че сте мои деца. Обещавам винаги да ви защитавам и почитам по какъвто начин мога и докато съм жива.
Не ми бе лесно да споделя историята си, но го направих заради обещанието, което дадох на децата си и защото исках да дам на Бог славата. Ще говоря винаги, когато някой ме помоли, и ще пиша, когато имам възможност.
Иска ми се всеки, който чете тези редове, да разбере и съхрани истината в сърцето си, че всеки живот е свещен и красив и заслужава да бъде защитен. Абортът наранява и жените, и мъжете. Лечение ще се намери, но белегът от случилото се ще носите цял живот. Ако изберете живота, без да мислите какво ще последва, никога няма да съжалявате.
„Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби.” Псалом 146:3
„Няма толкова дълбок ров, който Божията любов да не може да изпълни.” Кори тен Бум
Автор: Хана Роуз Алън
Източник: LifeSiteNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifesitenews.com/news/i-grew-up-in-a-pro-life-family-but-then-at-19-i-got-pregnant
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”