Чували ли сте някой, подкрепящ аборта, да твърди, че “никой не знае, кога започва животът”. Смешно е, че такива хора твърдят, че всъщност знаят, кога той започва. Ако аборта се забрани след третия месец, тогава те абсолютно ще се съгласят, че животът започва след третия месец. Ако се забрани след шестия месец, тогава те пак ще бъдат напълно съгласни, че живота започва след шестия месец. Въпросът е, дали те заключават това по факти или по убеждения.
Още повече, така защитниците на аборта правят по-голямо отстъпление отколкото предполагат. Помислете за фразите „третия месец” или „шестия месец” – те означават протичане на време и показват, че времето се „засича” от началната точка на три или шест месеца преди това. Така че, където и да теглят черта, защитниците на аборта несъзнателно правят следното голямо признание: животът започва там, където е „засечена” началната точка на периода от време, което ги е довело до три или шест месеца. Така че, какво се е случило преди три или преди шест месеца? Оплождането. И това е времето, когато животът започва.
Животът започва при оплождането, не защото аз казвам така, а по-скоро, защото науката го казва. Ембриологични текстове многократно отекват мнението на Кийт Мур от медицинският му учебник „Развиващият се човек: Клинично ориентирана ембриология”, че „човешкото развитие започва при оплождането.”
За да парафразирам моя приятел и защитник на живота, апологета Стив Вагнер, нека разгледаме следните три въпроса:
- Ако нещо расте и се развива, не е ли живо?
- Ако родители му са хора, не е ли човешки потомък?
- И ние, човеците, имаме човешки права, нали?
Нашето общество разбира последното – затова ние сме оскърбени, когато настъпва геноцид. Относно втората точка, докато не предизвикаме отново дебат за човекоподобието на жените или докато не предизвикаме дебат за човекоподобието на мъжете, няма причина да се съмняваме в човекоподобието на тяхното потомство.
Относно първата точка, при оплождането, едноклетъчният зародиш прераства в две клетки, после в четири, след това в осем и така нататък. Дотук, той или тя със сигурност е жив/жива. Вярно е, че ембрионалният човек е по-малък, по-недоразвит и по-зависим от останалите, но нека помним, че прохождащият също е по-малък, по-недоразвит и по-зависим от останалите.
На нас ни се слагат етикети, когато сме в определена възраст (например „ембрион” или „прохождащ”) и като резултат от нашата възраст, ние можем или не можем да вършим определени неща. Но независимо от това в коя възраст се намираме, ние сме хора във всичките стадии на нашето развитие. Да позволим на тези от нас, които са по възрастни да убиват тези, които са по – малки, е възрастова дискриминация.
Относно твърдението, че ембрионите „не изглеждат” човешки, всъщност те изглеждат тъкмо така, както един човек трябва да изглежда в този стадий от своето развитие. А това, ме подсеща за аналогия от Ричард Стит. Представете си снимка от Polaroid (снимка, която се проявява веднага – бел. пр.). Веднъж да щракнете с фотоапарата и се появява снимката, но първоначално това е просто картонче с кафяво-черни петна. Но след няколко минути се появява ясно изображение. Снимката се е заснела за секунда, но и е трябвало време да стане това, което е . Така е и с всеки от нас – такива, каквито сме – уникални, неповторими индивиди с голямо величие сме „уловени за секунда” (при оплождането); просто ни трябва време да се развием.
Като заключение, важно е да разберем, че когато учените искат да създадат живот в лабораторията, те няма да пледират, че не знаят кога започва животът. Тъкмо обратното, те много точно знаят кога той започва, защото тяхната цял е да направят копие на индивид не след третия или след шестия месец, а в момента на оплождане. Те не се задоволяват само със сперматозоид или яйцеклетка, а се целят в едноклетъчен ембрион.
Защо тогава, когато учените, или други, желаят да унищожат човешкия живот, заявяват, че не знаят кога той започва? Може би е, защото не искат да знаят кога започва. Защото, ако приемем, че животът започва при оплождането, тогава трябва да признаем, че нашето общество извършва и позволява най-голямото престъпване на човешките права в историята на човечеството, а именно, когато сме позволили унищожаването на нашите най-малки себеподобни.
Автор: Стефани Грей
Източник: LifeSiteNews.com
Оригинална статия: http://www.lifesitenews.com/blog/do-we-know-when-life-begins
Превод: Елена Никова за Сдружение “Избор за живот”
