Наказателният кодекс от 1956 г. отменя съществуващата дотогава забрана за аборт по желание (АЖ). Със заповед №15 на МНЗСГ се определя срокът за извършване на тази интервенция – до края на третия лунарен месец. Инструкция №311 от 02.02.1963 г., обн., ДВ. бр.22.1963, регламентира условията и индикациите за прекъсване на бременност по желание, по социални индикации, над трети лунарен месец, след преценка и направление от 4 специални комисии (ВМИ-София, Пловдив, Варна и НИАГ-София).
Съгласно подписаното от тогавашния министър на здравеопазването д-р Ангел Тодоров постановление от 1972 година, се лишават от право на АЖ омъжени жени без деца или с едно дете. Целта на тази мярка е повишаване на раждаемостта, предвид очертаващия се демографски срив. Тези, които желаели да направят аборт, трябвало да отговарят на определени условия и да получат разрешение от специални комисии, включващи гинеколог, социален работник, юрист, представител на “Съюз на българските жени” и т.н. В резултат на извършени по онова време нелегални аборти са били отнемани лекарски дипломи и дипломи за специалност на тези, които са се осмелявали да извършват операцията.
В наши дни прекъсването на бременност по желание е регламентирано с Наредба №2 от 01.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност, издадена от Министерството на народното здраве и социалните грижи, обн. ДВ. бр. 12 от 09.02.1990 г. Последните изменения и допълнения към Наредба №2 на МЗ/1990г. са обнародвани в ДВ. бр.89/31.10.2000 г. С Наредба №2 се разрешава извършването на аборт по желание до края на 12 седмица (считано от първия ден на последната редовна менструация или 10 седмици от датата на забременяване). За момиче, което няма навършени 18 г. за подобна манипулация в болниците се изисква подпис на родител, а ако момичето е под 16 г. – съгласието на майката и бащата.
Този вид аборт се регламентира в раздел от Наредба на МЗ №2 от 01.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременността, изменена и допълнена в ДВ бр.89/31.10.2000 г. Според чл. 12, ал. 1, абортът по медицински показания се извършва по искане на бременна жена при наличие на заболяване, несъмнено доказано и документирано, при което по-нататъшното протичане на бременността или раждането може да застраши живота или здравето на жената или жизнеността на поколението, при срок на бременността не по-голям от 20 гестационни седмици. Съгласно ал. 2 на съшия член, аборт при срок на бременност, по-голям от посочения в ал. 1. се разрешава само при наличие на неотложни причини за спасяване на жената, или при доказани груби анатомични увреди, или тежки генетични увреждания на плода. Освен поради тежки заболявания на бременната и несъвместими с живота малформации на плода, аборт по медицински показания се извършва и по чисто социални и морално-етични показания, например случаи на доказано кръвосмешение, лекарска грешка при неразпознаване на начална бременност и други.
След извършване на необходимите клинични и параклинични изследвания, както и документи за удостоверяване на съответното заболяване, пациентката се насочва от общопрактикуващия лекар към специална медицинска комисия.
При случаите на прекъсване на бременност поради наличие на вродени аномалии на плода, задължително се привличат специалисти по генетика, хирургия, неврохирургия, урология, кардиология (по възможност детски профил) и неонатология.
Този аборт представлява прекъсване на бременността от лице без необходимата квалификация или в нерегламентирани места, извън лечебно заведение. „Лечителите” прибягват, дори през 21 век, до всякакви подръчни средства, за да премахнат плода. Усложненията и смъртните случаи не са рядкост.
Според българското законодателство за извършване на аборт извън медицинско заведение със съгласието на бременната жена, се присъждат до 5 години затвор за извършителя на манипулацията (чл.126, ал.1 от Наказателния кодекс). Ако извършителят няма медицинско образование и е махнал плода на повече от една жена, наказанието според чл. 126, ал.2 от НК е затвор до 8 г. Бременната жена не носи никаква наказателна отговорност, включително за подбудителство и помагачество. Ако умъртвяването на плода е осъществено без съгласието ѝ, наказанието за извършителя е лишаване от свобода от 3 до 8 години, а ако е последвала смърт на бременната, наказанието достига до 12 години лишаване от свобода.
Ако сте бременна и не искате да направите аборт, но имате нужда от подкрепа, свържете се с нас!
Чрез разговор и практична помощ от наши съмишленици, и чрез членовете на групата Помощ за затруднени родители, ние можем да помогнем за осигуряване на всичко за бебето Ви!
